Божествена визита в Етрополе: Сабазий слиза от Олимп… право на площада

Познавате ли Сабазий? Не, не е най-новият инфлуенсър, а фригийско-тракийски бог от висша класа – нещо като античния еквивалент на рок звезда. В гръцката митология го знаят като Дионис, но траките не се церемонили много-много с имена – за тях той бил просто богът на купона (пардон, на виното, опиянението и плодородието). А и кой не би искал приятел, който носи безсмъртие в джоба си?

На 25 януари етрополци решиха да поканят това VIP божество на гости. Сабазий, елегантно превъплътен от общинския съветник Лъчезар Христов, направи своето звездно появяване на централния площад. Традицията датира от второто хилядолетие преди Христа – явно етрополци знаят как да организират парти от незапомнени времена. Римляните, като видели колко е готино, прекръстили празника на Бакхус, а славяните и прабългарите мъдро решили да запазят традицията. После дошло християнството и празникът получил ъпгрейд до Св. Атанасий – един доста колоритен александрийски архиепископ, известен с това, че раздавал правосъдие по-бързо от светкавица срещу арианската ерес.

Кметът инж. Александров, очевидно развълнуван от божественото присъствие, изстреля реч, която би накарала и Цицерон да си взема записки: „Виждам, че сте се подготвили като за последно – и винце, и мезенце на шиш… Браво на всички мераклии, които газихте през мъглата, за да стигнете дотук!“

Сабазий, верен на звездния си статус, направи истинско шоу – благослови тълпата с патентован божествен жест, короняса кмета с венец от бръшлян (модерно!) и му връчи най-странния жезъл в историята – украсен с месо и лук. Защото защо не?

РК „Традиция“ се погрижи за специалните ефекти, прогонвайки зимата със залпова стрелба – определено по-ефективно от всички молитви за глобално затопляне. Духовата музика удари едно хоро, при което дори и най-големите фенове на модерните танци трябваше да признаят, че българският народ знае как да купонясва.

И понеже една добра новина никога не идва сама – празникът привлече цели 450 гости от България, Сърбия и Македония. Явно славата на етрополския Сабазий се носи надалеч – божествен PR, няма що!

Така древната традиция продължава да живее, макар и с лек съвременен туист. Защото кой казва, че боговете нямат чувство за хумор? Особено пък един бог на виното и веселието!